- IN MEMORIAM -
Юрий Яковлевич Фиалков
«Направих всичко, което можах...».
Из живота на М. В. Ломоносов
Направих всичко, което можах...
Болгарский перевод книги «Сделал всё, что мог...».
Переводчица: Керанка Дончева.
- в раздел «книги» -
* * *
Юрий Фиалков
«Направих всичко, което можах...». Из живота на М. В. Ломоносов
Общонароден комитет за българо-съветска дружба
«Издателство на Отечествения фронт», София, 1987
Превела от руски Керанка Дончева
* * *

Вероятно мнозина, които вземат в ръка тази книга, ще се запитат: каква цел преследва авторът, обръщайки се към темата „Ломоносов"? Нали за този изключителен човек са написани стотици книги: солидни книги в голям формат с позовавания на архиви и на трудове на пред-шествуващи изследователи; занимателни повести с добре завързана интрига; подробни биографии, където животът на Ломоносов е проследен едва ли не ден по ден. А броят на статиите, посветени на великия учен и поет, не може да се изчисли и с помощта на най-бързодействуващата електронна машина.

Да, това е така. И все пак авторът иска да прибави към тази „Ломоносовиада", която едва ли може да се обхване, една малка книжка.

Бих могъл да обоснова намерението си с това, че темата „Ломоносов" е неизчерпаема, и колкото и да е написано за този човек, все ще бъде малко. Но това не е убедителен, а по-точно не съвсем ясен аргумент.

Мога да се позова на това, че винаги ще има какво да научи — и читателят, и разбира се, и авторът, — когато се докосне до такава благородна и благодатна тема. Но такива не много ясни аргументи едва ли могат да обяснят желанието на автора да се обърне към темата „Ломоносов".

Бих могъл да мотивирам желанието си да се обърна към тази тема с това, че много от книгите, посветени на този велик човек, са остарели, но тогава авторът би имал право да напише книгата си, ако разполагаше с факти от живота и дейността на Ломоносов, неизвестни досега. Но не е така.

В историята на човечеството от дълбока древност до наши дни ще се намерят малко личности — именно личности! — като Ломоносов. Впрочем думата „като" едва ли е подходяща в случая. Защото не бива да се смята за случайност, че от впечатляващите със своята противоречивост и несъгласуваност определения на понятието „гений" — „на никого неприличащ" е може би едно от най-точните.

А Ломоносов е бил гений в истинския и най-точния смисъл на тази дума. Ето защо неговото име никого никога не е оставяло равнодушен.

И да прибавим — кой добросъвестен и благороден човек не се е въодушевлявал, спомняйки си за Ломоносов или пък започвайки да говори за него?

А неразбиращи и негодници има всякакви и от различни рангове... Впрочем за тях, за неприятелите на Ломоносов, ще стане дума по-нататък.

Защото широко е разпространено мнението, че след смъртта си Ломоносов е забравен и че едва ли не в наше време са си спомнили за него и са го открили за историята.

Необяснима заблида. Ломоносов никога не е бил забравян.

И в края на XVIII в., когато вече остарелите и подпухнали хер академици — онези, които някога са водели и остри спорове с Ломоносов с неочаквана за деликатните им и страхливи натури смелост — гледайки портрета на Ломоносов в тържествената зала на Академията, изплашено шепнат „майн гот" и клатят глави, прогонвайки толкова неприятни за тях спомени.

И в началото на XIX в., когато не забравят да отбележат 100-годишния юбилей на Ломоносов и когато Пушкин пише за Ломоносов, макар и кратко, но по пушкински точно и изчерпателно.

И в средата на XIX в., когато с всичката възможна за това време тържественост е отбелязана 100-годишнината от смъртта ми.

И в началото на нашия век, когато с огромна пищност — с тържествени събрания, изложби и „подписки" „за разпространяване на просвещението в Арахангелска губерния" — се отбелязва 200-годишнината от рождението на Ломоносов.

Но всеки от тези периоди моделира по своему Ломоносов.

В края на XVIII и в началото на XIX век той е авторът на превъзходни хвалебствени оди, посветени на различни императорски величества, от тъпата и властолюбива Анна Йоановна до умната и хитра и също властолюбива Екатерина Алексеевна.

Малко по-късно Ломоносов е първият руски историограф, признал и документално доказал непоклатимостта на монархическата власт.

А през втората половина на XIX век, когато започва любезниченето с мужика, Ломоносов е прекрасна илюстрация на здравия дух на руския селянин, който, тъй да се каже, всичко ще изтърпи, и добро потвърждение на широко разпространяваните уверения, че за обикновения човек в Русия са открити всички пътища и че той може да стане какъвто иска, дори и академик.

На огъня на руската наука и на руското образование, запален от Ломоносов, греят ръцете си мнозина.

Много скоро след смъртта на Ломоносов са издадеш неговите трудове, към което той приживе настойчиво, но търпеливо се стреми: „Пълно събрание на съчиненията на Михаил Василиевич Ломоносов с бележки за живота на съчинителя и допълнено с много още никъде непечатани творби."

„Събранието" наистина изпреварва биографията на Ломоносов — първата официална, така наречена академична биография на учения, която завършва с трогателните редове:

„Известно време след смъртта на Ломоносов канцлерът граф Воронцов от уважение към неговите заслуги към отечеството реши да постави на гроба му в Невския манастир мраморен стълб с надпис. На тогавашния статски съветник господин Штелин този граф поръча да нарисува изображение на камък с флорентински размер и да съчини надпис."

Именно там, в академичната биография, е отпечатано грижливо гравирано изображение на проекта на „мраморния стълб" с надпис:

В памет на славния мъж
Михаил Ломоносов,
роден в Холмгори в 1711 г.
бивш статски съветник,
в С.—Петербургската Академия на науките професор,
на Стокхолмската и Болонската член,
с ум и науки превъзходен,
за знатно украшение на Отечеството послужил,
на красноречието на стихотворството
и на историята руска учител,
на смалта пръв в Русия без ръководство изобретател,
с преждевременна смърт от музите и отечеството
в деня на светия Великден 1765 година
изгубен издигна тази гробница
ГРАФ М. ВОРОНЦОВ
славейки отечеството с такъв гражданин
и горестно скърбящ за неговата кончина.

„Горестно скърбящ", граф Воронцов не забравя да спомене и себе си, при това много ласкаво. А че думите „граф Воронцов" са били изсечени един път и половина по-големи от останалите, изглежда, Михаил Иларионович поради разсеяността си не е забелязал.

Започват да възхваляват Ломоносов веднага след смъртта му. Приживе той е трябвало да понесе много — и клеветите на врагове, и интригите на неприятели, и злобното недоброжелателство на завистници.

В историята на науката, пък и не само на науката, не могат да се намерят много примери за такова преследване на каквото е бил подложен Ломоносов. Това преследване не може да бъде наречено „изтънчено" дори по инерция, защото рядко формите, в които се е проявявало, са заслужавали толкова изискано определение. В по-голямата си част това е била борба, борба в най-точния, най-жесток смисъл на тази дума, борба, насочена открито към унищожаването на учения, при това не само морално, но и физическо!

Ето защо сега, в XX в., когато говорим за Ломоносов, ние нямаме право да забравяме за обкръжаващите го врагове. Колкото и тъжно, дори неприятно да изглежда казаното за противниците на Ломоносов, все пак то трябва да се знае, защото трудно можеш да разбереш човека, без да познаваш приятелите му. Но още по-трудно е да разбереш човека, без да познаваш враговете му.

За обкръжението на Ломоносов разказва първата глава на книгата.

За да можеш в подобна обстановка да останеш верен на себе си, за да продължиш да работиш — и то как да работиш! — без да позволиш да затънеш в тинестото блато на всекидневните дрязги и сражения, за това е нижно да си истински човек.

Не винаги големият учен, големият поет е и голям човек. Да бъдеш човек — това е изкуство, талант, понякога не по-малък, отколкото способността да правиш открития или да съчиняваш поеми. Ломоносов е бил надарен с този талант щедро, колкото и с всички други таланти.

На Ломоносов — човека, е посветена втората глава на тази книга.

Науките, в които се е изявил геният на Ломоносов, със своята всеобхватност не могат да не поразят въображението на всеки, който се запознава с него. Пък и след това не можеш да не изпитваш чувство на възхищение, граничещо с известно недоумение: как един човек е могъл да постигне всичко това!

Но когато и от когото и да било обглеждана тази всеобхватност, химията е била винаги на първо място. На химията Ломоносов отдава не само най-страстните си увлечения, не само най-пламенните трепети на душата, в нито една друга наука неговият гений не се е проявил с такава сила. Наистина не могат да се намерят в историята на науката примери, когато на един човек е било съдено да постави основите на извънредно голям дял на природознанието.

Ето защо третият раздел на книгата е посветен на Ломоносов — химика.

С химията са били свързани и много други увлечения на Ломоносов, и преди всичко увлечението към мозайката. В мозаичното изкуство, както и във всяка друга работа, за която се захващал Ломоносов, той достига върхове. Трябвало е да имаш огромен усет към химията — по това време много в химията се е постигало с усет, — трябвало е да бъдеш действително' велик химик, за да разработиш толкова бързо и точно абсолютно нови начини за топене на стъкло, за да създадеш и досега поразяващата с разнообразието и изтънчеността си цветова гама.

На химията Ломоносов е посветил и много вдъхновени поетически редове. Основоположник на научната поезия, Ломоносов съумява да намери не само нови думи, не само изискана стихотворна форма, за да изрази сухия и прозаичен на пръв поглед материал. И в научно-поетическите си произведения Ломоносов си остава дълбок и самобитен учен, и което е най-учудващо, тук Ломоносов — ученият, ни най-малко не измества Ломоносов — поета. Напротив, всеки от тях помага на другия.

На тези художествени и поетически изяви на Ломоносов — химика, е посветен четвъртият, заключителен раздел на книгата.

Дори несведущият читател ще разбере, че в тази книга са споменати малко, много малко страни от дейността на Ломоносов. Но авторът смята, че в едно произведение — ако това не е солидно биографично издание в много стотици, а и хиляди страници — целият Ломоносов не може да бъде обхванат. А в жанра, към който се е обърнал авторът, в научно-художествения жанр да се направи това може би е и невъзможно. Защото величието на Ломоносов с една книга не може да се опише, с една мярка не може да се измери.

* * *